Еволюция на хотелските ключове

През вековете, хотелите са напреднали не само в съоръженията, но и в технологиите, които използват. В това число е и хотелският ключ. Въпреки че той се променя с течение на времето, желанието ни за безопасност и сигурност, остава постоянно. Особено, когато трябва да нощуваме на чуждо място.

Историята на съвременните хотели започва през 1862 г., с изграждането на красивия хотел Le Grand в Париж. С 800 стаи, той е проектиран да бъде свидетелство за научните и художествени постижения на Втората империя на Франция. Хотелите, след него, са се стремели към подобна елегантна естетика. Но когато този бизнес е станал глобален, управителите решили, че е по-важно да повишат ефективността. И така, е започнало приложението на стандартните оперативни процедури, за да се гарантира полезността и удобството. Изкуството на „великия хотел“ е пренесено в жертва, в името на целесъобразността.

Еволюцията на ключа за хотелската стая, илюстрира същият модел. Според главния портиер в хотел Le Grand, когато вратите му са отворили през 1862 г., се е използвал стандартният метален ключ. Той е бил прикачен към голям ключодържател, който е бил окачен на дъска в офиса на портиера. Когато гостите са идвали или са си тръгвали, се е налагало да минават всеки път през него , тъй като хотелът не е разполагал с повече ключове. Това е било характерно за първия век на този вид индустрия. Само можете да си представите колко некомфортна е била тази ситуация. Днес ключовете са повече от един и всяка стая си има свой собствен. Освен това се използват и нови технологии на заключване. Още през 70-те години, се появяват и първите карти. В следващите редове ще ви разкажем малко повече за историята на ключовете – от древни времена до най-новия етап от еволюцията.

Брави и ключове от древни времена до новата ера

  • 4000 г. пр. н. е. – асирийците използват дървени заключващи щифтове в двореца Хорсабад в Асирия, за да пазят личните вещи на кралското семейство;
  • 2000 г. пр. н. е. – Египет измисля ранна форма на щифта, предшественик на бравите, които се използват и до днес;
  • 600 г. пр. н. е. – Древна Гърция използва ключове, като мотив в цялото си изкуство и архитектура. Те измислят рудиментарна версия на ключодържателя;
  • 200 г. сл. н. е. – римляните подобряват гръцкия дизайн на ключодържателя, като заменят дървените части с метални и добавят стоманени пружини за работа на щифтовете;
  • 900 г. сл. н. е. – английски занаятчии създават първите изцяло метални брави, използващи концентрични плочи, съвпадащи модели на среза и ключове за скелет;
  • 1778 г. – Робърт Барон създава британска ключалка с двойно действие на лоста;
  • 1784 г. – Джоузеф Брамах подобрява дизайна на Барон със своята патентована цилиндрична ключова система;
  • 1851 г. – доминирането на дизайна на ключалки и ключове в Америка започва на Голямото изложение от 1851 г., когато Алфред К. Хобс, американски ключар, печели парична награда за избор на проектите на Барон и Брамах.;
  • 1861 г. – Линус Йейл – младши получава първия си патент за иновативно заключване на цилиндрична тапа.
  • брава и дръжка на междинна врата

Метални ключове

До края на 60-те и началото на 70-те, металните ключове са били единствената налична опция, хотелите да пазят гостите си в безопасност. Номера на стаята е бил прикрепен върху специален ключодържател. Посетителите е трябвало да го оставят на рецепцията, при излизане. Този вид ключове са лесни за губене и скъпи за заменяне. Ако гост го загуби, заедно с номера на стаята, трябва да се смени механизма на заключване на вратата, защото този който го намери ще знае къде да го използва.

От ключове към карти

Бравите на вратите на хотелите, тези от метални или пластмасови перфокарти, излизат на пазара през 70-те години. Те имат поредица от отвори, които позволяват да се вмъкне заключващ механизъм, който отваря вратата на стаята. Следващата стъпка в индустрията на сигурността в хотелите е картата с 32 дупки, даващи 4,2 милиарда възможни комбинации. Това ги прави малко по-сигурни от металните ключове. По-късно е създадена повторно кодирана пластмасова карта. Тя също е с 32 дупки, но може да бъде променена в различни комбинации за всеки нов гост.

През 80-те години хотелите от перфокарти, преминават към картите с магнитна лента, които се използват и до днес. Те първоначално не са създадени с цел отключване на врати, а са се използвали за съхранение на данни. Това стои и в основата за изграждане на кредитни и дебитни карти. По-късно хотелиерската индустрия внедрява картите с магнитна лента, които предоставят достъп на гостите до стаите им. В днешно време, те могат да бъдат много лесно хакнати, което ги прави не много сигурни и безопасни. Ключарството обаче се развива всеки ден, така че не е изключено и да се появят някакви нови видове с по-сигурна защита.

Днес хотелите масово се отказват от магнитните карти, като ги заменят за такива с чип. Те осигуряват на посетителите, освен достъп до стаите и вход в общите части, като басейни, фитнес съоръжения и т. н.

Освен хотелите, този вид заключване навлиза и в много домове. Вече не са рядкост вратите, които се отключват с карти с чип, пръстов отпечатък или телефон и код. Днес думата ключ има съвсем различно значение.

Виртуален ключ

Най-новата иновация за индустрията е виртуалният ключ. Гостите могат да се регистрират дистанционно, преди пристигането си и да получат защитен криптиран ключ директно на своя смартфон. Това предоставя възможност на посетителите, направо да отидат в стаята си, като пропуснат процеса на регистрация на рецепцията.

От металните ключове, перфокарти, карти с магнитни ленти и безконтактни, до виртуалния ключ, наистина можем да видим еволюционната сигурност в достъпа до хотелската стая. Нямаме търпение, да видим какво следва!

0 Comment

Leave a comment